Животът може да е чудо

Животът може да е чудо

 Заедно с лятото на 2011 г., дебютният роман на Ивинела Самуилова внесе един необичаен оптимистично свеж полъх в родната литература, като предложи четиво с оригинални идеи, поднесени интелигентно и духовито за хората, които обичат да се спират пред полиците с надпис "себепознание”.

Така че, ако сте човек, който не се задоволява с общоприетото описание на действителността, който не се взема твърде на сериозно, който иска да изследва собствените си възможности, който упорства да живее с душата си, тази книга е за вас.

"Животът може да е чудо” е интересно явление на българския книжен пазар. Тази книга за първи път предлага психология за ежедневна употреба, поднесена в роман, написан от български автор, на ниво, което не отстъпва на много чужди бестселъри в същия жанр.

Това е книга, която затрогва с искреността си, която прелива от жизненост и за която читателите твърдят, че действа като терапия – повдига духа, оправя настроението и вдъхновява да погледнем на живота като на чудно приключение.

През 2008 г. Ивинела Самуилова се запознава с Алексей Бъчев - по това време психолог в Министерство на отбраната. Тя е изключително заинтригувана от личността му и от начина, по който работи с хората, потърсили помощта му и започва да записва това, което той прави. В края на 2009 г. Ивинела написва “Животът може да е чудо”, убеждавайки Алексей да запази истинското му име в романа си, защото иска повече хора да имат шанс да се запознаят с неговия подход към реалността.

Разказана по автентичен, затрогващ и личен начин, историята на главната героиня Ади показва живота на голяма част от хората днес – живот, зациклил в социумните рамки, определящи вместо нас кое е “възможно и невъзможно”, “реално и нереално”, “постижимо и непостижимо”, “приемливо и неприемливо”.

Ади от малка безрезервно вярва, че животът й ще е необикновен. Постепенно, обаче, зацикля в рутината на ежедневието и губи връзка със себе си. Тя осъзнава, чеповлечена от своите страхове, вярвания и (пред)убеждения, е подменила истинската си самоличност.

Ади вярва, че само ако открие Призванието си, ще успее да осмисли съществуването си и да възстанови отново целостта на разпиляната си (в различни роли) личност. Тогава среща по-особения психолог Алексей, който й помага да погледне на себе си и на живота си под различен ъгъл. 

Необикновените уроци на Алексей, започнали с мъничко парче синьо сирене и огромна вилица, разкриват практически как можем да спрем хипнотичното следване на заучени модели в ежедневието си и да възстановим изначалната си връзка със света. Само така е възможно да превърнем обикновения си живот в необикновено преживяване.

 

Ако животът не е чудо

След книгата "Животът може да е чудо”, която намери топъл прием на българския пазар, Ивинела Самуилова – едно от откритията на ИК ”Хермес” за 2011 година, ни предлаганеочаквано продължение на темата.

В характерния си духовит стил авторката отново отправя откровен, провокативно усмихнат поглед към читателите, но този път от диаметрално противоположна гледна точка: как човек може сам да отнеме чудото от живота си.

Романът "Ако животът не е чудо” не е антитеза на първата книга, нито е тъжна драматична история. Той по-скоро е опит за литературна гротеска по другата половина от мисълта на Айнщайн, която е мото и на двете книги: “Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо”.

Настоящата творба е разказ за това какво се случва, когато живеем все едно че животът е нещо обикновено. А "обикновено” в нашето съвремие означава сиво и безрадостно ежедневие, мъчително стискане на зъби, яростна борба, страдание в агония да правим невъзможни избори, натрапени ни от социума. Живот в негатив, в който безчудесното е норма, а чудесата – изключение...”, обяснява авторката.

Докато в първата книга Ивинела Самуилова разказва история за това как човек може да се спаси от капаните на социума, то новата книга търси отговори на въпроса как стигаме до там, че да ни е нужно спасение. В романа идеята за този "поглед  наобратно” е на Ади – главната героиня от първата книга, в която много читатели разпознаха себе си и чиято вълнуваща история вдъхнови хора от всички възрасти да поискат да внесат чудото в живота си.

В новия роман, вече открила, че писането е заниманието, с което ще осмисля ежедневието си, Ади си дава сметка, че призванието й всъщност, е много повече от нейно лично търсене. Сама преживяла отчаянието на човек, изгубил смисъла заради следване на чужди предписания за живот, Ади решава да предупреди колкото може повече хора за това какво се случва, ако не поемеш отговорност за живота си.

Тя започва да пише история, в която героинята й, предоверявайки се на чужди разбирания, вярвания, опит и споделена колективна народна мъдрост, е на път да разруши живота, към който винаги се е стремяла. Но дали "приказката”, в която е живяла, не е също социумен шаблон?  Какво прави самата героиня, за да запази или да загуби даровете, които съдбата й е предоставила?

Посланието на авторката е, че, ако човек не поеме отговорност за живота си, ако не заеме авторската позиция в него, ако не успее да премахне рамките, моделите, стереотипите, страховете и предубежденията, животът престава да бъде чудо и се превръща в арена на мъчителни битки със себе си и света.

Чрез преплитане на историите на Ади и на нейната героиня – Мила, тази "книга в книгата” ни показва по остроумен начин двата пътя, по които човек може да избере да тръгне във всеки един момент от живота си: пътя на страданието и невъзможните избори (Via Dolorosa) или пътя на чудесните възможности и радостта от живеенето (Via Miraculosa). 

Вярна на себе си, авторката предлага едно завладяващо, оригинално и проникновено, но същевременно написано с лекота и чувство за хумор четиво. И неусетно, почти като на игра, ни отвежда "до ъгъла”, където ни оставя сами да изберем накъде ще продължим... 

 

Жената, която търсеше любовта

"Трябва не да търсиш любовта, а просто да откриеш преградите в себе си, които си издигнал срещу нея." (Руми)

Това е мотото на новата (и много вълнуваща) книга на Ивинела Самуилова – българската писателка, която с оригиналните си идеи и неподражаем стил се превърна в един от най-предпочитаните автори за читателите с интерес към литературата за себепознание.

„Жената, която търсеше любовта” е третият роман на авторката. 
След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „Животът може да е чудо” и „Ако животът не е чудо”, сега поема по път, който вълнува всеки от нас. Пътят на любовта. 
За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър”, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате”, с които автентичното чувство се подменя с дребни удобства. Да потърси любовта отвъд навика и сигурността. 
В характерния си стил, със забележителна лекота, Ивинела ни провокира да погледнем дълбоко в себе си, за да открием вътрешните бариери, които сме издигнали срещу любовта. С помощта на „Горния”, който й праща странни сънища, на психолога Алексей, който й дава необикновени задачи, на възрастен градинар, последовател на учителя Дънов и на откровенията на една монахиня, Ади ще успее да извърви пътя до сърцето си и да открие там любимата и любещата. И да разбере, че понякога истинското чувство не идва с фойерверки и топовни залпове, а тихичко се промъква в сърцето ни, в очакване да узреем за тайнството на любовта. 

Издател на романа на Ивинела Самуилова отново е ИК"Хермес".